Аз съм...
И отново във съня ти нахлувам!
Не посягай да палиш лампата -
от светлината вече се страхувам
и на жива се преструвам.
Как спиш на тая възглавница -
та тя пази дъха на косите ми?!
Бавно умирах час след час,
престанах да дишам със болката аз
ножа на една любов във мене ти заби,
молех се силно, ти всичко във мен уби.
И сега се връщам пак назад ...