15 ago 2012, 10:22

Нощна илюзия 

  Poesía
439 0 0

Когато вън се спусне мрак,

много ми е трудно да заспя,

под призрачния черен похлупак

нощта измъчва ме с една лъжа.

 

С настъпване на нулевия час,

в зенита на луната чудна

все по-обсебена съм аз-

сънувам, докато съм будна.

 

В сенките на мрачната ми стая

виждам те до мене да стоиш.

Усмихваш се, а всъщност зная,

че премигна ли, ще се стопиш.

 

Луната,когато заиграе 

в гънките на моето перде,

виждам лицето ти как вае...

Умът отказва да се поддаде.

 

Илюзия коварна във нощта,

държаща ме във своя плен,

едничко искам на света -

пленен да си във моя ден!

 

29.04.2012г.

© Петя Стрелчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??