Aug 15, 2012, 10:22 AM

Нощна илюзия 

  Poetry
574 0 0
Когато вън се спусне мрак,
много ми е трудно да заспя,
под призрачния черен похлупак
нощта измъчва ме с една лъжа.
С настъпване на нулевия час,
в зенита на луната чудна
все по-обсебена съм аз-
сънувам, докато съм будна.
В сенките на мрачната ми стая
виждам те до мене да стоиш.
Усмихваш се, а всъщност зная,
че премигна ли, ще се стопиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Random works
: ??:??