Когато вън се спусне мрак,

много ми е трудно да заспя,

под призрачния черен похлупак

нощта измъчва ме с една лъжа.

С настъпване на нулевия час,

в зенита на луната чудна

все по-обсебена съм аз-

сънувам, докато съм будна.

В сенките на мрачната ми стая

виждам те до мене да стоиш.

Усмихваш се, а всъщност зная,

че премигна ли, ще се стопиш.

Луната,когато заиграе 

в гънките на моето перде,

виждам лицето ти как вае...

Умът отказва да се поддаде.

Илюзия коварна във нощта,

държаща ме във своя плен,

едничко искам на света -

пленен да си във моя ден!

29.04.2012г.