19 ago 2008, 18:42

Нощна илюзия

1.1K 0 1
 

Нощна илюзия

 

 

Аз съм...

и отново в съня ти нахлувам!

Не посягай да палиш лампата,

от светлината вече се страхувам

и на жива се преструвам...

 

Как спиш на тая възглавница,

та тя пази дъха на косите ми...

 

Бавно умирах... час след час

престанах да вдишвам от болката аз,

ножа на една любов във мене ти заби

молех се силно, ти всичко в мен уби!!!

 

И сега се връщам пак назад

във този земен ад,

как живееш ти без мен сега,

сам ли си?

До тебе спи и някаква жена...

 

Ще стоя в средата на твоята стая,

ще заключа вратата,

ударите на сърцето ми

се сливат с тишината...

 

Цяла нощ във стаята

при тебе ще остана

и както преди ще сме отново двама,

а после можеш и да ме изгониш,

само не викай така от щастие,

ще се събудиш!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще стоя в средата на твоята стая,

    ще заключа вратата,

    ударите на сърцето ми

    се сливат с тишината..."

    Призрачно...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...