На звездите
вечния кънтеж
шепти ми стара песен.
На самодивата
гласът ѝ меден
осветява тучната трева.
А на нощните цветя
уханието плътно
докосвам нежно със ръка.
Тъй студен, далечен
небосводът ме поглежда;
на топлина мирише из полята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.