Sep 17, 2021, 1:47 PM

Нощна песен

  Poetry » Other
714 0 0

На звездите
вечния кънтеж
шепти ми стара песен.
На самодивата
гласът ѝ меден
осветява тучната трева.
А на нощните цветя
уханието плътно
докосвам нежно със ръка.
Тъй студен, далечен
небосводът ме поглежда;
на топлина мирише из полята.

 

Шеметно
промъкна се
зад храста
спомен
отдавна овехтял.
Изпи живеца
на цветята
и страшно заблестя пред мен.

 

На звездите шепота се сля
с гласове на сенки
и лица;
и глъчка вместо песен
по земята се разстла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© По Йо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...