18 dic 2025, 10:30

Нощна песен

  Poesía
31 0 0

Нощна песен

Възглавницата тихо шепне,

тих куплет на любовта,

и всяка рима сякаш лепне

на сърцето, че е мисъл за жена!

 

И възглавницата си говори,

в ритъм шепнещ и красив,

разказва за сънени простори,

за аромат тъй сладък и омайно жив!

 

И ако можеше, навярно щеше да се изчерви -

ням свидетел на толкова магия!

Целувките като букет от рози!...

Ако може нека Бог да ми прости,

 

че лутанията във мрака черен,

отнеха толкова години!...

Ала ето, че съм пак намерен,

в прегръдките ми си попиваш ти!...

 

А възглавницата си говори,

като ехо целувките повтаря,

разкрива новите простори,

а навън пък слънцето изгрява...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...