Нощна песен

Нощна песен

Възглавницата тихо шепне,

тих куплет на любовта,

и всяка рима сякаш лепне

на сърцето, че е мисъл за жена!

И възглавницата си говори,

в ритъм шепнещ и красив,

разказва за сънени простори,

за аромат тъй сладък и омайно жив!

И ако можеше, навярно щеше да се изчерви -

ням свидетел на толкова магия!

Целувките като букет от рози!...

Ако може нека Бог да ми прости,

че лутанията във мрака черен,

отнеха толкова години!...

Ала ето, че съм пак намерен,

в прегръдките ми си попиваш ти!...

А възглавницата си говори,

като ехо целувките повтаря,

разкрива новите простори,

а навън пък слънцето изгрява...