Не спираше вечер да мисли за него.
Додея ѝ тежко от мисли безброй!
Разголи душата с набъбнало его
и хвърли в тъмата добрия покой.
Остана от белия спомен усмивка,
която небето загрято стопи.
Всемирът на тази красива щастливка
разцъфна в ръцете на мъж от гори,
пътувал към нея хиляда години,
хиляда години, хиляда лета,
в които спонтанно решил да премине
по пътя към своята нежна жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse