Нощна разходка
Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и насън,
който помнят и мъртвите даже.
Тази нощ само кръгла луна
с лъч студено златист ще ме гали -
отразен да се връща в света,
но различен, от обич запален.
Тази нощ ще творя красота,
но невидима. Само сърцата
с всеки удар ще тласкат в кръвта
светла песен, незнайна, крилата.
Ще се носи трептящият звън
на камбани, а сини надежди
ще заплитат любов в нечий сън
от небесната сребърна прежда.
А когато се сипне зора
и върхарите изгрева зърнат,
по-богата, щастлива, добра,
вътре в себе си пак ще се върна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
