13 авг. 2014 г., 15:17

Нощна разходка

795 0 12

Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и насън,
който помнят и мъртвите даже.

Тази нощ само кръгла луна
с лъч студено златист ще ме гали -
отразен да се връща в света,
но различен, от обич запален.

Тази нощ ще творя красота,
но невидима. Само сърцата
с всеки удар ще тласкат в кръвта
светла песен, незнайна, крилата.

Ще се носи трептящият звън
на камбани, а сини надежди
ще заплитат любов в нечий сън
от небесната сребърна прежда.

А когато се сипне зора
и върхарите изгрева зърнат,
по-богата, щастлива, добра,
вътре в себе си пак ще се върна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • яко
  • Прекрасна поезия. Прекрасна.
  • Някой вижда в тази творба - инструмент, друг акцентира върху нейната актуалност, трети - просто харесват. Харно! - Всеки има право на свое виждане. Аз също, затова ще споделя, че споменатият Лъч (макар златист, но хладен - каквато е цялата заобикаляща ни красота), пречупен през всичката тази чиста, отдадена, милосърдна доброта на Лирическата, притежава изключителна виталност (несъмнено актуална и потребна), но той не бива да остава в тесните рамки на само един времеви отрязък и приравняван към поредното добро дело. Лъчът е глобално послание, дошло от един мъничък, самотен човек, опитващ да прегърне с обич света на хората. Къде е глобалността? - В отговора на песенния въпрос: "Ако до всяко добро същество..."
    В личната ми, хронологична градация, отразеният, изчистен от всяка комерсиалност лъч, е вторият жалон, трасиращ пътя към сякаш все повече отдалечаващата се в утопичното бъдеще, Духовна личност.
    Днес, може би разбрах, защо долапчето с хляба привлече вниманието ти, Вики.
    Удоволствието да прочета стихотворението ти, вече е и мое.
  • Самодивска песен! Харесах!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...