13 авг. 2014 г., 15:17

Нощна разходка

790 0 12

Тази нощ ще остана навън,
ще съм мъничка част от пейзажа,
който знаем дори и насън,
който помнят и мъртвите даже.

Тази нощ само кръгла луна
с лъч студено златист ще ме гали -
отразен да се връща в света,
но различен, от обич запален.

Тази нощ ще творя красота,
но невидима. Само сърцата
с всеки удар ще тласкат в кръвта
светла песен, незнайна, крилата.

Ще се носи трептящият звън
на камбани, а сини надежди
ще заплитат любов в нечий сън
от небесната сребърна прежда.

А когато се сипне зора
и върхарите изгрева зърнат,
по-богата, щастлива, добра,
вътре в себе си пак ще се върна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • яко
  • Прекрасна поезия. Прекрасна.
  • Някой вижда в тази творба - инструмент, друг акцентира върху нейната актуалност, трети - просто харесват. Харно! - Всеки има право на свое виждане. Аз също, затова ще споделя, че споменатият Лъч (макар златист, но хладен - каквато е цялата заобикаляща ни красота), пречупен през всичката тази чиста, отдадена, милосърдна доброта на Лирическата, притежава изключителна виталност (несъмнено актуална и потребна), но той не бива да остава в тесните рамки на само един времеви отрязък и приравняван към поредното добро дело. Лъчът е глобално послание, дошло от един мъничък, самотен човек, опитващ да прегърне с обич света на хората. Къде е глобалността? - В отговора на песенния въпрос: "Ако до всяко добро същество..."
    В личната ми, хронологична градация, отразеният, изчистен от всяка комерсиалност лъч, е вторият жалон, трасиращ пътя към сякаш все повече отдалечаващата се в утопичното бъдеще, Духовна личност.
    Днес, може би разбрах, защо долапчето с хляба привлече вниманието ти, Вики.
    Удоволствието да прочета стихотворението ти, вече е и мое.
  • Самодивска песен! Харесах!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...