когато слънцето навън угасне и градът заспива в светлини
искам аз да съм при тебе и да галя твоите страни
искам да съм твоята завивка на която ти лежиш
да попивам твоите извивки и да те милвам като спиш
да те гледам аз безмълвно огряна цялата от светлина
да усещам как сърцето ми бие ускорено опиянено от твойта красота
красотата ти извира блика с обаяние си ти покрита
и аз като пустинен пътник пия жадно без насита
после ще оставя аз до теб червена роза - символът за красота
за да ти напомня мила моя че не си сама във любовта
бавничко ще стана от леглото ще затворя с мъка пътната врата
и ще тръгна сам надолу сам със любовта ...