May 11, 2010, 10:28 PM

Нощна роза

  Poetry » Love
760 0 0

 

 

 

когато слънцето навън угасне и градът заспива в светлини

искам аз да съм при тебе и да галя твоите страни

искам да съм твоята завивка на която ти лежиш

да попивам твоите извивки и да те милвам като спиш

да те гледам аз безмълвно огряна цялата от светлина

да усещам как сърцето ми бие ускорено опиянено от твойта красота

красотата ти извира блика с обаяние си ти покрита

и аз като пустинен пътник пия жадно без насита

после ще оставя аз до теб червена роза - символът за красота

за да ти напомня мила моя че не си сама във любовта

бавничко ще стана от леглото ще затворя с мъка пътната врата

и ще тръгна сам надолу сам със любовта

И на сутринта когато се събудиш и намериш розата една

знай че някой те обича нежно и в мислите си винаги е с тебе - най-красивата жена)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...