когато слънцето навън угасне и градът заспива в светлини

искам аз да съм при тебе и да галя твоите страни

искам да съм твоята завивка на която ти лежиш

да попивам твоите извивки и да те милвам като спиш

да те гледам аз безмълвно огряна цялата от светлина

да усещам как сърцето ми бие ускорено опиянено от твойта красота

красотата ти извира блика с обаяние си ти покрита

и аз като пустинен пътник пия жадно без насита

после ще оставя аз до теб червена роза - символът за красота

за да ти напомня мила моя че не си сама във любовта

бавничко ще стана от леглото ще затворя с мъка пътната врата

и ще тръгна сам надолу сам със любовта

И на сутринта когато се събудиш и намериш розата една

знай че някой те обича нежно и в мислите си винаги е с тебе - най-красивата жена)