31 jul 2014, 22:10

Нощна София

  Poesía » Otra
620 0 0

                                                                 Нощна София

                                                                                    

                                                  Облян е центъра от светлина.

                                                  Фойерверки летят във висините.

                                                  Като светулки над покривите в нощта

                                                  проблясват и угасват им искрите.

                                                                                   

                                                  ,,Рицар" празнува постигнати успехи,

                                                  заобиколен от мълчалива свита,

                                                  с лъскав костюм, не прашни доспехи,

                                                  доволен, пиян, нахранен до насита.

                                                                                

                                                  По булеварда потока от коли

                                                  препуска в бясна надпревара,

                                                  като буйни пролетни води

                                                  с шума на водопад, като Ниагара.

                                                             

                                                  А някъде там в покрайнините,

                                                  загледан на огъня в летящите искри,

                                                  клошар - корифей през младините

                                                  изживява залеза на последните си дни.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...