31 jul 2014, 22:10

Нощна София

  Poesía » Otra
619 0 0

                                                                 Нощна София

                                                                                    

                                                  Облян е центъра от светлина.

                                                  Фойерверки летят във висините.

                                                  Като светулки над покривите в нощта

                                                  проблясват и угасват им искрите.

                                                                                   

                                                  ,,Рицар" празнува постигнати успехи,

                                                  заобиколен от мълчалива свита,

                                                  с лъскав костюм, не прашни доспехи,

                                                  доволен, пиян, нахранен до насита.

                                                                                

                                                  По булеварда потока от коли

                                                  препуска в бясна надпревара,

                                                  като буйни пролетни води

                                                  с шума на водопад, като Ниагара.

                                                             

                                                  А някъде там в покрайнините,

                                                  загледан на огъня в летящите искри,

                                                  клошар - корифей през младините

                                                  изживява залеза на последните си дни.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...