13 ago 2009, 12:58

Нощна светлина

  Poesía
644 0 1


Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света,
тя се вижда в онези черни сълзи.

Един тунел остава животът,
вечна остава нощта 
под която се крият разбитите души,
замрели увити в черната пелена.

Ден, ще дойде ден,
в който ще се явят лъчи от надежди 
и ще видим безкрайната синева,
която ще премахне онази килия от душите 
живеещи и търсещи мънички лъчи 
под онази мрачна и студена нощна светлина.

  Милан Милев
  20.01.2009








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,че те открих!Внимателно прочитох всичките ти стихотворения.Приятно се изненадах от зрелостта на чувствата и мислите ти. Вярно е, че на пръв поглед, стиховете ти са в черни краски,но аз виждам и "другата страна на медала".Виждам един млад, смел и много добър човек,зареден с много оптимизъм, но и реализам, който не хленчи и не се оплаква, а с болка си проправя пътя към щастието!Вярвам ти!Бъди!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....