Aug 13, 2009, 12:58 PM

Нощна светлина

  Poetry
645 0 1


Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света,
тя се вижда в онези черни сълзи.

Един тунел остава животът,
вечна остава нощта 
под която се крият разбитите души,
замрели увити в черната пелена.

Ден, ще дойде ден,
в който ще се явят лъчи от надежди 
и ще видим безкрайната синева,
която ще премахне онази килия от душите 
живеещи и търсещи мънички лъчи 
под онази мрачна и студена нощна светлина.

  Милан Милев
  20.01.2009








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се,че те открих!Внимателно прочитох всичките ти стихотворения.Приятно се изненадах от зрелостта на чувствата и мислите ти. Вярно е, че на пръв поглед, стиховете ти са в черни краски,но аз виждам и "другата страна на медала".Виждам един млад, смел и много добър човек,зареден с много оптимизъм, но и реализам, който не хленчи и не се оплаква, а с болка си проправя пътя към щастието!Вярвам ти!Бъди!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...