Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света,
тя се вижда в онези черни сълзи.
Един тунел остава животът,
вечна остава нощта
под която се крият разбитите души,
замрели увити в черната пелена.
Ден, ще дойде ден,
в който ще се явят лъчи от надежди
и ще видим безкрайната синева,
която ще премахне онази килия от душите
живеещи и търсещи мънички лъчи
под онази мрачна и студена нощна светлина.
Милан Милев
20.01.2009
© Милан Милев Всички права запазени