13.08.2009 г., 12:58

Нощна светлина

647 0 1


Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света,
тя се вижда в онези черни сълзи.

Един тунел остава животът,
вечна остава нощта 
под която се крият разбитите души,
замрели увити в черната пелена.

Ден, ще дойде ден,
в който ще се явят лъчи от надежди 
и ще видим безкрайната синева,
която ще премахне онази килия от душите 
живеещи и търсещи мънички лъчи 
под онази мрачна и студена нощна светлина.

  Милан Милев
  20.01.2009








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че те открих!Внимателно прочитох всичките ти стихотворения.Приятно се изненадах от зрелостта на чувствата и мислите ти. Вярно е, че на пръв поглед, стиховете ти са в черни краски,но аз виждам и "другата страна на медала".Виждам един млад, смел и много добър човек,зареден с много оптимизъм, но и реализам, който не хленчи и не се оплаква, а с болка си проправя пътя към щастието!Вярвам ти!Бъди!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...