21 oct 2011, 12:21

Нощно шкафче или музикална кутия без монети

1.3K 0 12

-------


издишай в стаята ми топлина
или отвори нощното шкафче в което пазя
шарено копче (не помня от какво)
нещо старо нещо ново нещо синьо...
а аз ще ти кажа дали топлят белите спомени
разтворих те като чадър
да спасим белотата от калния дъжд
но капките минаваха и с металните спици
танцуваха
танго
барабаняха нахално по моите
сънища
              пътища
                            мисли
тогава станах пристанище и пуснах вълните
те се разливаха по брега ми
оставяха следи (но никога за връщане)
танцуваха лудо със стъпките от моите плажове
особено тази последната ураганната
тя имаше всички нюанси на

зелено
           жълто
                      синьо
попиваше сушата ехо от нейния смях
но тези ветрове... отнесоха я
югоизточно северозападно непостоянно
а танцувахме
блус
остана само солта да спомня и да боли
какво е юнак без рана
какво е рана без сол

ти не се спаси от дъжда
аз не се спасих от вълните
вече знам че нощното шкафче не топли
ти сгряваш световния климат
аз ще сгрея  сърцето си с още малко сол
достатъчно е да си помисля за вълната
последната...
всичко е
блус


----------



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,
    Жаравче
    Цвети
    Хубав ден от мен!
  • Емоционално и въздействащо! Ех, че словесни пируети си завихрила, Славе
  • Благодаря ви,Чоно,Яхя,Селвер,Дани,Минка
    Хубава вечер!
  • съвременната поезия е по....и по - изисква ! текстът е без прекалени обяснения...и това ми харесва ! поздрав !
  • страхотно е!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...