21.10.2011 г., 12:21

Нощно шкафче или музикална кутия без монети

1.3K 0 12

-------


издишай в стаята ми топлина
или отвори нощното шкафче в което пазя
шарено копче (не помня от какво)
нещо старо нещо ново нещо синьо...
а аз ще ти кажа дали топлят белите спомени
разтворих те като чадър
да спасим белотата от калния дъжд
но капките минаваха и с металните спици
танцуваха
танго
барабаняха нахално по моите
сънища
              пътища
                            мисли
тогава станах пристанище и пуснах вълните
те се разливаха по брега ми
оставяха следи (но никога за връщане)
танцуваха лудо със стъпките от моите плажове
особено тази последната ураганната
тя имаше всички нюанси на

зелено
           жълто
                      синьо
попиваше сушата ехо от нейния смях
но тези ветрове... отнесоха я
югоизточно северозападно непостоянно
а танцувахме
блус
остана само солта да спомня и да боли
какво е юнак без рана
какво е рана без сол

ти не се спаси от дъжда
аз не се спасих от вълните
вече знам че нощното шкафче не топли
ти сгряваш световния климат
аз ще сгрея  сърцето си с още малко сол
достатъчно е да си помисля за вълната
последната...
всичко е
блус


----------



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,
    Жаравче
    Цвети
    Хубав ден от мен!
  • Емоционално и въздействащо! Ех, че словесни пируети си завихрила, Славе
  • Благодаря ви,Чоно,Яхя,Селвер,Дани,Минка
    Хубава вечер!
  • съвременната поезия е по....и по - изисква ! текстът е без прекалени обяснения...и това ми харесва ! поздрав !
  • страхотно е!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...