Нощно щастие
Аз виждам - нощем блоковете се смаляват,
потъват в кухи, празни бездни от звезди,
и чувам ги как жадни стонове издават,
дърпат ме, заплитат се във моите коси -
увличат ме и мен във пулса на нощта
и аз се впивам в безсъзнателната плът,
като че тя е моята единствена съдба -
и тръгвам по мистичния й лунен път...
Тогава сънените улици са само мои,
и аз разтапям ги във езерни огледала,
а сутрин чупят се и изваляват във порои
от малки чисто-бели лунни стъкълца.
И някак тихомълком странно се разпадам
на светли атоми тъга и блян червен,
тогава трепетно щастлива съм и страдам,
и много топло ми е в моя свят студен...
Всеки нощен сън е моя жива истина сега,
аз потъвам в дълбините на вените й сиви
и като малка атомна частица самота
разтварям се в дъха си болезнено щастлива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Кожухарова Todos los derechos reservados
Много ви благодаря!
