Психея (Пламена Кожухарова)
6 16
14.08.2006 г., 23:21 ч.

Нощно щастие 

  Поезия
1133 0 9

Аз виждам - нощем блоковете се смаляват,
потъват в кухи, празни бездни от звезди,
и чувам ги как жадни стонове издават,
дърпат ме, заплитат се във моите коси -

увличат ме и мен във пулса на нощта
и аз се впивам в безсъзнателната плът,
като че тя е моята единствена съдба -
и тръгвам по мистичния й лунен път...

Тогава сънените улици са  само мои,
и аз разтапям ги във езерни огледала,
а сутрин чупят се и изваляват във порои
от малки чисто-бели лунни стъкълца.

И някак тихомълком странно се разпадам
на светли атоми тъга и блян червен,
тогава трепетно щастлива съм и страдам,
и много топло ми е в моя свят студен...

Всеки нощен сън е моя жива истина сега,
аз потъвам в дълбините на вените й сиви
и като малка атомна частица самота
разтварям се в дъха си болезнено щастлива...

© Пламена Кожухарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много образно...
    Хубаво е!
  • Браво! Великолепно е!
  • Пламенa,Пламена,със всяко твое стихотворение е все по-трудно да се напише коментар....Ти си просто съвършена!Продължавай все така!Поздрави!
  • Много ви благодаря!
  • изразително и чувствено!
  • Ярко,силно и завладяващо...
    Хареса ми!
  • оцветила си стиховете така, че да "видим" картината, да усетим емоциите, браво! 6!
  • "Тогава сънените улици са само мои,
    и аз разтапям ги във езерни огледала,
    а сутрин чупят се и изваляват във порои
    от малки чисто-бели лунни стъкълца."
    Много ми е познато чувството!
    Поздравления Пламена!
  • Някак си много объркано ми прозвуча - без идея. Разбира се, това е субективно. Пламена, оправи си "боелзнено"
Предложения
: ??:??