Нощно щастие
Аз виждам - нощем блоковете се смаляват,
потъват в кухи, празни бездни от звезди,
и чувам ги как жадни стонове издават,
дърпат ме, заплитат се във моите коси -
увличат ме и мен във пулса на нощта
и аз се впивам в безсъзнателната плът,
като че тя е моята единствена съдба -
и тръгвам по мистичния й лунен път...
Тогава сънените улици са само мои,
и аз разтапям ги във езерни огледала,
а сутрин чупят се и изваляват във порои
от малки чисто-бели лунни стъкълца.
И някак тихомълком странно се разпадам
на светли атоми тъга и блян червен,
тогава трепетно щастлива съм и страдам,
и много топло ми е в моя свят студен...
Всеки нощен сън е моя жива истина сега,
аз потъвам в дълбините на вените й сиви
и като малка атомна частица самота
разтварям се в дъха си болезнено щастлива...
© Пламена Кожухарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Великолепно е!
-
Пламенa,Пламена,със всяко твое стихотворение е все по-трудно да се напише коментар....Ти си просто съвършена!Продължавай все така!Поздрави!
-
Много ви благодаря! -
изразително и чувствено!
-
Ярко,силно и завладяващо...
Хареса ми! -
оцветила си стиховете така, че да "видим" картината, да усетим емоциите, браво! 6!
-
"Тогава сънените улици са само мои,
и аз разтапям ги във езерни огледала,
а сутрин чупят се и изваляват във порои
от малки чисто-бели лунни стъкълца."
Много ми е познато чувството!
Поздравления Пламена! -
Някак си много объркано ми прозвуча - без идея. Разбира се, това е субективно. Пламена, оправи си "боелзнено"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубаво е!