12 feb 2015, 22:24

Нощта 

  Poesía » Del paisaje
587 0 7

Нощта

Как препуска денят
яхнал белия кон
и се спуска  устремено нощта
над бетон... над асфалт...
над есенна шума...
Колко време

ми трябва да се взирам,
за да я видя красива
с този воал от звезди
и луна - неожъната нива.
Ако имаше още една,
ако имаше двойка слънца,
щеше ли нас да ни има...
Щеше ли тази малка Земя
да е Райска градина...
Всъщност тази нощ е в мъгла
и се стеле над бетон,
върху шума...

и се стеле над големия град.
Тъй умело покрива
тази кръгла луна и звездите.
Но... са там - нависоко
велики и недостижими.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Кръстина, поздрав и от мен!
  • Талантливо сътворен стих, оригинални и стилни метафори!
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря, Роси, за усещането... и аз съм очарована... Приятна неделя!
  • Като откъс от филм за Космоса... Извисяване и търсещ поглед, които очароват. Поздравления, Галя!
  • Благодаря ви, Стойне и Мисана за вниманието! Лека вечер ви желая!
  • Добър вечер, Галя!
    Каква Красива нощ описваш!Стихотворението ти е много вълнуващо с деликатен подбран език и стил.Много образно и с оригинални метафори.
    Мъдростта като вълшебна приказка прегръща цялата творба!Стихът ти е
    чудесен!
    Поздрав и приятна почивка!
  • Изчистена от житейската дребнавост лирика, извисила се високо, но останала при човешките души.

    Силно стихотворение, Галя!

    Поздравление!
Propuestas
: ??:??