Нощта
Нощта
Как препуска денят
яхнал белия кон
и се спуска устремено нощта
над бетон... над асфалт...
над есенна шума...
Колко време
ми трябва да се взирам,
за да я видя красива
с този воал от звезди
и луна - неожъната нива.
Ако имаше още една,
ако имаше двойка слънца,
щеше ли нас да ни има...
Щеше ли тази малка Земя
да е Райска градина...
Всъщност тази нощ е в мъгла
и се стеле над бетон,
върху шума...
и се стеле над големия град.
Тъй умело покрива
тази кръгла луна и звездите.
Но... са там - нависоко
велики и недостижими.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
