Нощта

26 jul 2018, 0:43

Poesía » De amor

357 0 2

Когато спусне се навън нощта,

а ти отново си без мен сега.

В сърцето ти спуснала се е тъга,

лежиш сега сама, така ти пожела.

Когато спусне се навън нощта,

спомни си моята с чар усмивка.

Спомни си стиховете ми за любовта,

прегърни ги, целуни ги, вместо мен сега!

Когато спусне се навън нощта,

спокойно неспокойна си в съня,

усмихвай се насън, ще дойда веднага,

с роза червена в ръка както някога!

Когато спусне се навън нощта,

ти вярвай че ще дойде утринта.

Мечтай и вярвай, бори се за това,

не желание, а борба е Любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.