Нощта
525
0
2
Нощта
Когато спусне се навън нощта,
а ти отново си без мен сега.
В сърцето ти спуснала се е тъга,
лежиш сега сама, така ти пожела.
Когато спусне се навън нощта,
спомни си моята с чар усмивка.
Спомни си стиховете ми за любовта,
прегърни ги, целуни ги, вместо мен сега!
Когато спусне се навън нощта,
спокойно неспокойна си в съня,
усмихвай се насън, ще дойда веднага,
с роза червена в ръка както някога!
Когато спусне се навън нощта,
ти вярвай че ще дойде утринта.
Мечтай и вярвай, бори се за това,
не желание, а борба е Любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
