Пак призрачна, невероятна
нощта се спуска над земята,
загадъчна и необятна,
докосва нежно сетивата.
Чертае пътища далечни,
понесла спомени красиви,
и носи ми безброй усмивки
от звездни нощни хоризонти.
Чрез нея времето говори
и философски разсъждава.
Усещам светлините нощни,
разкрили приказна омая.
Нощта ми шепне да съм вярна
на чувствата, на красотата,
нощта оставя ме безсилна
пред любовта, докоснала душата.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados