27 abr 2006, 21:44

нощта

Poesía

1.6K 0 4

Колко мечти скрила е във тъмнината

Колко погледи останали са-гледащи звездите

Колко въздишки попили са във самотата

Колко сърца туптели са,бродещи във сенките

Колко думи,останали във шепот

още реят се със вятъра

Откровения,още неизказани

скитат се,търсещи своето признание

Колко спомени връщат се със ехото

и молят да приемем тайните от миналото

Изречени са вече,споделени със нощта

завинаги остават някъде във вечността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

unreal (Силвия)

много, много, много е красиво
поздравления (6)

2006-04-27T23:58:42+03:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Прекрасно е.. /6/

2006-04-27T23:09:20+03:00
Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)

Имаш голямо сърце
С този стих само загатваш колко голяма може да бъде душата която живее в това сърце.
С уважение и респект: Твой фен: Ради

2006-04-27T22:50:39+03:00
Романтик (Христо Костов)

Хареса ми!!!

2006-04-27T22:46:24+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0