27.04.2006 г., 21:44

нощта

1.6K 0 4
Колко мечти скрила е във тъмнината

Колко погледи останали са-гледащи звездите

Колко въздишки попили са във самотата

Колко сърца туптели са,бродещи във сенките

Колко думи,останали във шепот

още реят се със вятъра

Откровения,още неизказани

скитат се,търсещи своето признание

Колко спомени връщат се със ехото

и молят да приемем тайните от миналото

Изречени са вече,споделени със нощта

завинаги остават някъде във вечността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...