Apr 27, 2006, 9:44 PM

нощта

  Poetry
1.6K 0 4
Колко мечти скрила е във тъмнината

Колко погледи останали са-гледащи звездите

Колко въздишки попили са във самотата

Колко сърца туптели са,бродещи във сенките

Колко думи,останали във шепот

още реят се със вятъра

Откровения,още неизказани

скитат се,търсещи своето признание

Колко спомени връщат се със ехото

и молят да приемем тайните от миналото

Изречени са вече,споделени със нощта

завинаги остават някъде във вечността...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...