22 jul 2007, 17:13

НОЩТА ДА ПОДЧИНИ ДЕНЯ

  Poesía
831 0 18

Сънувах ли те
или ми се стори,
че силуета ти
в съня съзрях.
Премина като елфи
летен полъх,
и топъл спомен,
и кристален смях.

Сгуших се
във него със надежда,
за кратко да
изпитам радостта,
чрез допира 
до твойта скрита нежност,
чрез парещата страст
на любовта.


Прегърнах го
и пожелах си:
Нощта да
подчини деня!
Да се стопят
раздели, разстояния!
До мен да си,
тъй както бе в съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...