29 jun 2017, 21:29

Нощта е писъци на тишина

592 0 5

Нощта е писъци на тишина.

Разкъсани воали.

Слепота.

На търсещи,

нечувстващи ръце.

От мислите

е по-студено.

Чаршафите остават гладки.

Прекалено.

А утрото не носи топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за отделеното време и отзиви, зарадвахте ме!
  • Докосващи стихове... Поздрави, Надежда!
  • Тъжно... Поздрав!
  • Замислиха ме тези ръце, които са нечувстващи, а търсещи...
    Поздрав!
  • Прекрасен стих! Стана ми мъчно за гладките чаршафи... А леглото сутрин би било хубаво да прилича на бойно поле след дива любов на двама влюбени... Поздрави за мъничкото красиво стихче с тъжни чаршафи!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...