Нощта е писъци на тишина
Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
нечувстващи ръце.
От мислите
е по-студено.
Чаршафите остават гладки.
Прекалено.
А утрото не носи топлина.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Jun 29, 2017, 9:29 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
Прекрасен стих! Стана ми мъчно за гладките чаршафи... А леглото сутрин би било хубаво да прилича на бойно поле след дива любов на двама влюбени... Поздрави за мъничкото красиво стихче с тъжни чаршафи!
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
