Нощта е писъци на тишина
Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
нечувстващи ръце.
От мислите
е по-студено.
Чаршафите остават гладки.
Прекалено.
А утрото не носи топлина.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Jun 29, 2017, 9:29 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
Прекрасен стих! Стана ми мъчно за гладките чаршафи... А леглото сутрин би било хубаво да прилича на бойно поле след дива любов на двама влюбени... Поздрави за мъничкото красиво стихче с тъжни чаршафи!
Editor's choice
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
