29 июн. 2017 г., 21:29

Нощта е писъци на тишина

593 0 5

Нощта е писъци на тишина.

Разкъсани воали.

Слепота.

На търсещи,

нечувстващи ръце.

От мислите

е по-студено.

Чаршафите остават гладки.

Прекалено.

А утрото не носи топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за отделеното време и отзиви, зарадвахте ме!
  • Докосващи стихове... Поздрави, Надежда!
  • Тъжно... Поздрав!
  • Замислиха ме тези ръце, които са нечувстващи, а търсещи...
    Поздрав!
  • Прекрасен стих! Стана ми мъчно за гладките чаршафи... А леглото сутрин би било хубаво да прилича на бойно поле след дива любов на двама влюбени... Поздрави за мъничкото красиво стихче с тъжни чаршафи!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...