Оставям свещ във мрака да те чака, оставям свещ в нощта и вместо мен, да свети тя и кротко да те чака, а тя ме пита с пламък възмутен; Къде си пак? Защо не си до мен? В леглото ни потъвам и заспивам утре ще е труден ден. Остава вместо мен във мрака бяла свещ, безмълвна да те чака...
© Светла Томова Todos los derechos reservados