Тихо и плавно, като самотен кораб в морето, нощта доплуваше над града.
Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небесата, като полъха на вятъра.
Но тази тъмнина не беше онази, която ти нашепва приспивни приказки, която те гали с топли ръце и всички ние заспиваме уморени в прегръдката й.
Тази нощ бавно и неусетно тъмнината поглъщаше светлината на слънцето, а с това и всички човешки мечти и пориви, копнежи и святи желания.Тъмнината се настаняваше удобно в хорските сърца и отнемаше душата на всяко живо същество.
А човеците - безчувствени и безмозъчни като роботи - я приемаха безропотно и гостолюбиво като че ли тя бе най-добрият им приятел.
Силите на мрака са жестоки и безскрупулни, чрез хитрост и измама, успяват да завземат и най-благочестивия дом, семейство, човек.
Скоро настана непрогледна тъма.Дори луната ...