Нощта и града

                 Тихо и плавно, като самотен кораб в морето, нощта доплуваше над града.
                  Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небесата, като полъха на вятъра.
                  Но тази тъмнина не беше онази, която ти нашепва приспивни приказки, която те гали с топли ръце и всички ние заспиваме уморени в прегръдката й.
                   Тази нощ бавно и неусетно тъмнината поглъщаше светлината на слънцето, а с това и всички човешки мечти и пориви, копнежи и святи желания.Тъмнината се настаняваше удобно в хорските сърца и отнемаше душата на всяко живо същество.
                    А човеците - безчувствени и безмозъчни като роботи - я приемаха безропотно и гостолюбиво като че ли тя бе най-добрият им приятел.
                    Силите на мрака са жестоки и безскрупулни, чрез хитрост и измама, успяват да завземат и най-благочестивия дом, семейство, човек.
                    Скоро настана непрогледна тъма.Дори луната и звездите се бяха скрили, за да не бъдат свидетели на опорочението на човешкия род.
                    Градът не трепна.Той дори не разбра нищо.Той незнаеше, че на следващата утрин хората нямаше да бъдат същите, а може би вече нямаше да бъдат хора, а доре управлявани марионетки. След тази масирана и подла атака на силите на злото, градът шеше да бъде мъртъв, както многото свои събрята сполетя ли ги същата участ.
                      Тъмнината бавно, но сигурно отнемаше живинката и надеждата от сърцата на хората и ги подчиняваше на своята воля.А сутринта само безлични роботи щяха да крачат по сънените улици, за да изпълняват мисията на злото, която живееше в душите им.
                      Градът пое за последен път глътка ваздух през сивите си дробове, за последен път изтуптя неговото тъжно сърце.Изчезна и последнията слънчев лъч.Градът беше станал бедушен и безчувствен като обитателите си.Той беше мъртъв.
                      Нощта възтържествува.