24 jun 2007, 20:35

Нощта, студа... 

  Poesía
651 0 3
Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.

Покани ме със мрачните си ласки
със нея да танцувам във града.
Сияеща във тъмните си краски
покани ме в дванайсет вечерта.

Събуди ме в съня ми с мрачен повей,
с картини черни в тъмен град.
Вървяхме по среднощните алеи,
замръзнали във неподвижен хлад.

Земята бе замръзнала - хрустеше
под уморените, изтръпнали крака.
Звънтяха замразени цветовете
в оковите студени на леда.

© Константин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??