Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.
Покани ме със мрачните си ласки
със нея да танцувам във града.
Сияеща във тъмните си краски
покани ме в дванайсет вечерта.
Събуди ме в съня ми с мрачен повей,
с картини черни в тъмен град.
Вървяхме по среднощните алеи,
замръзнали във неподвижен хлад. ...