24 июн. 2007 г., 20:35

Нощта, студа... 

  Поэзия
653 0 3
Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.

Покани ме със мрачните си ласки
със нея да танцувам във града.
Сияеща във тъмните си краски
покани ме в дванайсет вечерта.

Събуди ме в съня ми с мрачен повей,
с картини черни в тъмен град.
Вървяхме по среднощните алеи,
замръзнали във неподвижен хлад.

Земята бе замръзнала - хрустеше
под уморените, изтръпнали крака.
Звънтяха замразени цветовете
в оковите студени на леда.

© Константин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??