Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.
Покани ме със мрачните си ласки
със нея да танцувам във града.
Сияеща във тъмните си краски
покани ме в дванайсет вечерта.
Събуди ме в съня ми с мрачен повей,
с картини черни в тъмен град.
Вървяхме по среднощните алеи,
замръзнали във неподвижен хлад. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up