16 may 2007, 15:39

Носталгично

  Poesía
650 0 6
 

Разказвам на морето за гората,

за мириса на гниещи листа,

за леденото синьо в небесата,

за сребърната утринна слана.


Морето уж ме слуша, но нехае.

Люлее свойте риби и вълни

и споменът заспива без да знае,

че болката не може да заспи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
    Браво!
  • Хубав стих!!!
    Поздрави
  • На мен ми харесва"Люлее риби и вълни"
  • Силните ветрове от времето на Жан Виденов ме изтръгнаха от Балкана и ме довяха на брега на морето. Казано е - първата любов, ръжда не хваща. Казано е - какво са няколко сгрешени рими между приятели.
    Морето и времето избледниха спомените. Болката остава. Понякога втората ракия я събужда.
  • Хареса ми!! Често поезията остава неразбрана от другите, които я четат! Това не значи, че е по-малко ценна и истинска! Щом извира от сърцето е красива!! А, дали има рима или не, според мен не е чак толкова важно!Поздравявам те! Браво за съкровенния стих!))

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...