petrokam (Петър Варчев)
188 731
16 may 2007, 15:39

Носталгично 

  Poesía
525 0 6
 

Разказвам на морето за гората,

за мириса на гниещи листа,

за леденото синьо в небесата,

за сребърната утринна слана.


Морето уж ме слуша, но нехае.

Люлее свойте риби и вълни

и споменът заспива без да знае,

че болката не може да заспи.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!
    Браво!
  • Хубав стих!!!
    Поздрави
  • На мен ми харесва"Люлее риби и вълни"
  • Силните ветрове от времето на Жан Виденов ме изтръгнаха от Балкана и ме довяха на брега на морето. Казано е - първата любов, ръжда не хваща. Казано е - какво са няколко сгрешени рими между приятели.
    Морето и времето избледниха спомените. Болката остава. Понякога втората ракия я събужда.
  • Хареса ми!! Често поезията остава неразбрана от другите, които я четат! Това не значи, че е по-малко ценна и истинска! Щом извира от сърцето е красива!! А, дали има рима или не, според мен не е чак толкова важно!Поздравявам те! Браво за съкровенния стих!))
  • Много ми хареса!!!
Propuestas
: ??:??