Носталгично

Poetry

644 0 6

Разказвам на морето за гората,

за мириса на гниещи листа,

за леденото синьо в небесата,

за сребърната утринна слана.

Морето уж ме слуша, но нехае.

Люлее свойте риби и вълни

и споменът заспива без да знае,

че болката не може да заспи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления!
Браво!

2007-05-20T15:56:06+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубав стих!!!
Поздрави

2007-05-16T18:51:40+03:00
Човек (Анна Станоева)

На мен ми харесва"Люлее риби и вълни"

2007-05-16T17:46:28+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Силните ветрове от времето на Жан Виденов ме изтръгнаха от Балкана и ме довяха на брега на морето. Казано е - първата любов, ръжда не хваща. Казано е - какво са няколко сгрешени рими между приятели.
Морето и времето избледниха спомените. Болката остава. Понякога втората ракия я събужда.

2007-05-16T17:25:28+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Хареса ми!! Често поезията остава неразбрана от другите, които я четат! Това не значи, че е по-малко ценна и истинска! Щом извира от сърцето е красива!! А, дали има рима или не, според мен не е чак толкова важно!Поздравявам те! Браво за съкровенния стих!))

2007-05-16T15:52:03+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0