Разказвам на морето за гората,
за мириса на гниещи листа,
за леденото синьо в небесата,
за сребърната утринна слана.
Морето уж ме слуша, но нехае.
Люлее свойте риби и вълни
и споменът заспива без да знае,
че болката не може да заспи.
© Петър Варчев All rights reserved.
Браво!