Носталгично

Поезия

645 0 6

Разказвам на морето за гората,

за мириса на гниещи листа,

за леденото синьо в небесата,

за сребърната утринна слана.

Морето уж ме слуша, но нехае.

Люлее свойте риби и вълни

и споменът заспива без да знае,

че болката не може да заспи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления!
Браво!

2007-05-20T15:56:06+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Хубав стих!!!
Поздрави

2007-05-16T18:51:40+03:00
Човек (Анна Станоева)

На мен ми харесва"Люлее риби и вълни"

2007-05-16T17:46:28+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Силните ветрове от времето на Жан Виденов ме изтръгнаха от Балкана и ме довяха на брега на морето. Казано е - първата любов, ръжда не хваща. Казано е - какво са няколко сгрешени рими между приятели.
Морето и времето избледниха спомените. Болката остава. Понякога втората ракия я събужда.

2007-05-16T17:25:28+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Хареса ми!! Често поезията остава неразбрана от другите, които я четат! Това не значи, че е по-малко ценна и истинска! Щом извира от сърцето е красива!! А, дали има рима или не, според мен не е чак толкова важно!Поздравявам те! Браво за съкровенния стих!))

2007-05-16T15:52:03+03:00