Носталгично

15 sept 2015, 20:30

Poesía » De amor

439 0 1

Необятност в безкрайна шир се стеле

и мека, кадифена топлина

напомнят ти за времето със мене

и колко твоя съм била.

И тишината побърква те до крайност.

Това вече не е онази тишина,

която приютяваше ни в своята потайност

и разкриваше ни какво е любовта.

Сега тихо, пусто, някак чуждо.

Пада мрак след мрак дори и денем,

а спомените бавно ме пробуждат,

напомнят ми за времето с тебе!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Juana (Ваня Йорданова)

2015-10-10T18:35:56+03:00

Здравей, Аndromaha Благодаря за коментара, радвам се, че ти е харесало Но не те разбирам.. за кое "е" говориш и кои според теб са излишаците? Ще се радвам да ми отговориш, ще ми бъде от полза