Необятност в безкрайна шир се стеле
и мека, кадифена топлина
напомнят ти за времето със мене
и колко твоя съм била.
И тишината побърква те до крайност.
Това вече не е онази тишина,
която приютяваше ни в своята потайност
и разкриваше ни какво е любовта.
Сега тихо, пусто, някак чуждо.
Пада мрак след мрак дори и денем,
а спомените бавно ме пробуждат,
напомнят ми за времето с тебе!