Лятото мина край нас, дори не ни пита,
дали искаме то да си тръгне.
Остави ни слънцето, тук, до насита
да грее след утрото, за да не мръзнем.

Наивно до болка, то доверчиво,
в есенни багри съблича лъчите.
Поглежда листата, с усмивка горчива,
как падат, както сълзи от очите.

Останало голо, без никакви дрехи,
едва се прикрило с две три листа.
Зад хълма се скрило без да усети,
че толкова близо била есента.

А ние ще чакаме същото лято,
отново при нас то да се върне.
Душата е пълна, сърцето богато,
щом слънцето, с обич пак ни прегърне.

Явор Перфанов
19.09.2018
Г.Оряховица

:)