Носталгия
Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам.
Поглеждам детството си, тлеещо зад мен
и колкото високо, безспиращо да скачам,
спомените под тавана ме държат във плен.
Така жестоко галят ме картините,
градени от ръцете на моите предци,
но и децата не щадят годините,
за разлика от техните души.
А детската душа расте, когато
подсеща се за лятната разходка.
Хванат под ръка от баба,
на балкона, с надуваемата лодка.
Морско, парещо ухание,
набито в белите ми дробове.
Малки, незначителни страдания,
изваяли голямото момче.
Безсмислено туптящи вени,
в коритото без капчица вода,
но и там останали са спомени
по стените, от солта.
Вървя напред, опитвайки от всичко.
Тъжна радост и невралгия.
Но само тя запомня всичко,
тази безпощадна, огнена носталгия.
© Георги Михайлов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти,Ани!Радвам се,че ти харесва
! -
"Така жестоко галят ме картините,
градени от ръцете на моите предци," - Много красива метафора, Георги! Поздравче от мен! -
Здрав (млад) дух в здраво тяло! Хареса ми, Георги! Поздрави!
-
Порастването,в главата,е табу!В никакъв случай!Нали трябва да се пази млад дух
-
и на мен ми липсваше детството болезнено много... до преди половин година някъде... после реших да не пораствам... сега не ми липсва (:
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
никога назад, уви... Докосващ сърцето стих,
автентични и много сполучливи метафори!
Поздрави!