Носталгия
Животът ми вирее в пясъчен часовник.
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам.
Поглеждам детството си, тлеещо зад мен
и колкото високо, безспиращо да скачам,
спомените под тавана ме държат във плен.
Така жестоко галят ме картините,
градени от ръцете на моите предци,
но и децата не щадят годините,
за разлика от техните души.
А детската душа расте, когато
подсеща се за лятната разходка.
Хванат под ръка от баба,
на балкона, с надуваемата лодка.
Морско, парещо ухание,
набито в белите ми дробове.
Малки, незначителни страдания,
изваяли голямото момче.
Безсмислено туптящи вени,
в коритото без капчица вода,
но и там останали са спомени
по стените, от солта.
Вървя напред, опитвайки от всичко.
Тъжна радост и невралгия.
Но само тя запомня всичко,
тази безпощадна, огнена носталгия.
© Георги Михайлов All rights reserved.
!
