Носталгия
Носталгия мъчи сърцата,
скърца тихо в нощта,
като праг на изоставена къща,
като плач на деца.
Носталгия стяга гърлата,
бяга по родни поля,
къпе се в лъчите на слънцето,
крие се в зрънце свобода.
Ще мине, когато краката
стъпят на родна земя,
когато мама прегърне
остарелите свои чеда!
Ще бъде спомен,
ще бъде звън.
Ще ни напомня,
че извън България за нас
няма спокоен сън!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
