Носталгия мъчи сърцата,
скърца тихо в нощта,
като праг на изоставена къща,
като плач на деца.
Носталгия стяга гърлата,
бяга по родни поля,
къпе се в лъчите на слънцето,
крие се в зрънце свобода.
Ще мине, когато краката
стъпят на родна земя,
когато мама прегърне
остарелите свои чеда!
Ще бъде спомен,
ще бъде звън.
Ще ни напомня,
че извън България за нас
няма спокоен сън!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
