Носталгия мъчи сърцата,
скърца тихо в нощта,
като праг на изоставена къща,
като плач на деца.
Носталгия стяга гърлата,
бяга по родни поля,
къпе се в лъчите на слънцето,
крие се в зрънце свобода.
Ще мине, когато краката
стъпят на родна земя,
когато мама прегърне
остарелите свои чеда!
Ще бъде спомен,
ще бъде звън.
Ще ни напомня,
че извън България за нас
няма спокоен сън!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
